Manas. Studies into Asia and Africa.

Електронно списание на Центъра за източни езици и култури
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

ЗА СПИСАНИЕТО

Името Манас е полисемантично и емблематично за индийската духовна култура философско понятие. В превод от санскрит то означава „ум; интелект; дух, душа; мисъл; представа; желание; воля“ и др. Вярваме, че в своята многозначност и концептуална многопластовост то кодира квинтесенцията не само на индийската, но и на източната мъдрост. В същото време това понятие съдържа и идеята за естественото човешко любопитство и порив към съзидание – живеца на всяка изследователска дейност. 

1. Политика на отворен достъп

Манас е списание с отворен достъп: пълният текст на статиите е достъпен за читателите без заплащане, в онлайн и офлайн формат, непосредствено след публикуването им. 

Авторите

  • запазват авторски права върху статията;
  • предоставят на списанието правото да издаде статията и да се идентифицира като първи/оригинален издател;
  • предоставят на списанието и всяка трета страна правото да използва статията при условията на Криейтив комънс лиценза  Attribution-ShareAlike 4.0 International (CC BY-SA 4.0)

https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/

Списанието не изисква заплащане на такси от авторите за публикуване на техните ръкописи. 

Внимание! Условията на Криейтив комънс лиценза не важат за съдържание, което не е оригинална част от статията със свободен достъп. 

2. Редакционна политика

2.1. Видове публикации

Манас издава научни статии и рецензии за новоизлезли книги. Езиците на публикуване са английски и български.

Научната статия следва да представя резултати от оригинално изследване, което има ясен принос към теорията, методиката или анализа на емпирични данни в една от научните области от интерес за списанието. Описанието на емпирични данни трябва да е аналитично, основаващо се на съвременни теоретични концепции и методи. 

Рецензията за новоизлязла книга следва да представя резюме и оценка на съдържанието на книгата, ситуирайки я в контекста на актуалния научен дебат. Книгата трябва да е публикувана не по-рано от три години преди изпращането на рецензията за публикуване.


2.2. Честота на публикуване

Манас публикува два броя годишно, през май и ноември. 

Ръкописи се приемат целогодишно.

Редакционният процес трае между 4 и 6 месеца, в зависимост от препоръките на рецензентите.

Редакционният екип е готов да разгледа добре обосновани предложения за специални броеве, редактирани от гост-редактор(и).


2.3. Процедура по оценяване

Манас прилага научно рецензиране, което е анонимно и за двете страни – автор(и) и рецензенти. 

Преди етапа на рецензиране всеки изпратен ръкопис се изчита от един от редакторите, който има право да отхвърли ръкописа в един или повече от следните случаи:

  • ръкописът не е в тематичния или регионален обхват на интерес на списанието;
  • ръкописът не е на нивото на следваните от списанието стандарти и условия по отношение на оригиналност, автентичност, форматиране, езиков изказ.
  • ръкописът съдържа явно свидетелство за некоректна изследователска практика.

Ако бъде одобрен от редактора, ръкописът се изпраща на двама рецензенти, от които се очаква:

  1. да коментират:
  • оригиналността на тезата;
  • пригодността на теоретичната база и методологията;
  • релевантността на подкрепящите доказателства (данни);
  • композицията и езиковия изказ;
  • съблюдаване на принципите на изследователската етика;
  • значимост и приложимост на резултатите.
  1. да препоръчат корекции (в случай че имат критични бележки по някой от горните аспекти на текста);
  2. да препоръчат приемане на ръкописа за публикуване или неговото отхвърляне. 


Окончателното решение се взема от редактора. Възможните варианта са:

  1. приемане без корекции;
  2. приемане с минимални корекции;
  3. приемане със съществени корекции;
  4. отхвърляне.

Отхвърлянето на ръкопис на този етап се налага в един от следните случаи:

  • Двамата рецензенти са препоръчали отхвърляне;
  • Единият или двамата рецензенти представят ясни доказателства за приложена некоректна изследователска практика. 

В случай, че решението е (б) или (в), ръкописът се връща на автора за коригиране, придружен от ясни инструкции за вида и обхвата на нужните корекции.


Ръкописите са готови за публикуване след окончателното изчитане на коректурите от авторите и уточняването на всички проблемни места. 

Ако бъдат открити грешки в публикувания текст, редакторът следва да бъде уведомен.  


2.4. Преразглеждане на отхвърлени ръкописи

В случай че даден автор намира аргументите за отхвърляне на неговия ръкопис за недостатъчно убедителни, той/тя може да поиска преразглеждане на решението в писмо до главния редактор. Последният обсъжда решението за отхвърляне с редактора, който го е взел, и двамата вземат окончателно решение, което потвърждава или отменя решението за отхвърляне. 

3. Публикационна етика

Манас се ръководи в издателската си дейност от високи етични стандарти. Редактори, рецензенти и автори са приканвани и напътствани да спазват стандартите, разработени от международни организации като Комитета за издателска етика (Committee on Publication Ethics – COPE https://publicationethics.org/ ) и Съвета на редакторите на научни издания (Council of Science Editors – CSE https://www.councilscienceeditors.org/ ).


3.1. От редакторите се очаква:

  1. да приемат или отхвърлят ръкописи въз основа на техните научни достойнства и релевантността им към сферата на интерес и компетенции на списанието;
  2. да основават отношенията си с всички автори на принципите на безпристрастността, обективността и прозрачността;
  3. да зачитат конфиденциалността на редакционния процес;
  4. да се стремят да не допускат ситуации на конфликт на интереси между участниците в редакционния процес;
  5. да вземат решения в разумни времеви граници и да ги съобщават ясно и конструктивно;
  6. да обръщат внимание и да разглеждат всички съмнения за некоректни изследователски практики;
  7. да публикуват корекции и да изтеглят публикувани статии, в случай че вниманието им бъде насочено към некоректни изследователски практики след публикуването на статията;
  8. да не организират лично редакторския процес за ръкописи, на които са автори.  


3.2. От рецензентите се очаква:

  1. да приемат изготвянето на рецензия само ако имат адекватна експертиза, за да дадат авторитетна оценка;
  2. да предупредят редактора за евентуална ситуация на конфликт на интереси;  
  3. да спазват инструкциите на издателството за изготвяне на рецензията, както и договорения краен срок;
  4. да зачитат конфиденциалността и анонимността на рецензионната процедура;
  5. да представят непредубедена оценка за научните достойнства на рецензирания текст, въздържайки се от оценки за личността на автора;
  6. да изразяват оценките си ясно и да ги подкрепят с достатъчно доказателства; 
  7. да уведомят редактора, ако имат доказателства или съмнения за некоректни изследователски практики;


3.3. От авторите се очаква:

  1. да подават оригинални изследвания за публикуване; 
  2. да не изпращат един ръкопис на няколко списания едновременно; 
  3. да не изпращат текстове, които са вече публикувани, самостоятелно или като части от други, по-големи текстове.
  4. да предоставят на списанието нужните права за публикуване на ръкописа;
  5. да зачитат конфиденциалността и анонимността на рецензионната процедура;
  6. да опишат по изискуемия начин източниците на използвани в текста им идеи и/или части от публикувани по-рано техни собствени текстове или текстове на други автори;
  7. да предоставят писмено разрешение от всяко лице, посочено в текста като източник на непубликувани данни или на мнение, изразено в лична комуникация;
  8. да предоставят разрешение от всяко потенциално идентифицируемо лице, споменато в ръкописа или видно на снимка, която е част от ръкописа;
  9. да предоставят разрешение за използването/репродуцирането на включен в ръкописа материал, който е обект на авторско право;
  10. да предоставят копия от цитирани ръкописи, които са изпратени за или са в процес на публикуване от други списания;
  11. да имат готовност да предоставят при поискване електронно копие от данните, на които е базирано изследването;


3.4. Разглеждане на обвинения в некоректни изследователски практики.

Некоректните изследователски практики могат да бъдат групирани най-общо в три категории:

  • фалшифициране и фабрикуване на данни; 
  • пиратство и плагиатство; 
  • некоректно отношение към лица, които са обект на изследване.

Повече информация може да бъде намерена на сайта на COPE  https://publicationethics.org/


Когато ръкопис, получен в редакцията на списанието, събуди съмнения за некоректни изследователски практики, се провежда разследване с участието на редактора, поел съответния ръкопис, главния редактор и член на редакционния съвет с подходяща експертиза. В случай че съмненията бъдат потвърдени, ръкописът бива отхвърлен. Решението и основанията за него се довеждат до знанието на автора. 

Ако некоректни практики бъдат установени след публикуването на дадена статия, тя бива оттеглена, а главният редактор публикува обяснение.